Прочетен: 1748 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 01.09.2008 13:27
EMI ZAR
КАБАЛА ИЛИ МОЯТ ПЪТ ОТВЪД
Както в повечето хора така и в мен е заложен стремежа да си отговоря на вечните въпроси-кой съм от къде идвам и къде отивам и най-вече на въпроса какво представлява Бог и защо никой не може да види лицето му и да остане жив. Дори Мойсей не е успял да го види и на желанието му Бог му отвръща с мистериозния диалог,който дава отговор на дълбоко мистично познание за пътищата Господни:
Мойсей тогава казва-„Моля те Господи дари ме с визия за твоето великолепие”
Бог отвръща-„Не можеш да видиш лицето ми защото никой човек не може да го види и да остане жив. И ако моето великолепие мине край теб,аз ще сложа дланта си върху теб докато премина.И когато отмахна дланта си ти можеш да доловиш гърба ми, но моето лице няма да се види.”/Изход 33/18-22/
Изпитвайки също така мистериозни затруднения да разбера същината на този диалог или дали е свързан с предсавите на хората за Бог, а не с неговата същност се обърнах за отговор към Кабала. Порази ме учението за Дървото на живота и безпределната яснота на Сефер Йецира където загадките стават в цифри, символи и букви. Какво главоблъсканица за моят измъчен от делничното ежедневие мозък опитващ се да оцелее в поредната перестройка и лошия дъх на управление. Тогава се спрях на книгата на Гарет Кнайт за символиката на Кабала - Gareth Knight -A Practical Guide To Qabalistic Simbolism където се казва:
При Кабала въпросът е като единственият валиден билет е личният опит.
НЕСПИРНО ТРЯБВА ДА СЕ ПОВТАРЯ,ЧЕ КАБАЛА Е ЖИВАТА ПРАКТИЧЕСКА СИСТЕМА, А НЕ ОТСЕЧЕНИЯ И ИЗСЪХНАТ ТРУП НА АВТОРИТЕТА.
Медитацията върху Дървото не представлява опасност за повечето ученици, освен ако не са твърде чувствитвлн. Наистина Дървото е добра духовна терапия, но като повечето неща, които притежават потенциал към доброто, то може да бъде погрешно приложено. Ако се стигне до някакво объркване на съзнанието като резултат от работата върху него, тогава е добре то да се остави за известно време или да бъде изоставено напълно. Тези думи не са предназначени да предизвикат някакъв драматичен ефект, нито пък целят да уплашат когото и да било- има се предвид само това,което се казва. Рискът за обикновения ученик не е по-голям, отколкото в която и да е друга система за мистично развитие, но е добре да си наясно с евентуалните последици. ТОВА НЕ Е САЛОННА ИГРА ЗА ГЛУПАЦИ С РАЗВИНТЕНА ФАНТАЗИЯ.
Ето какво хубаво откровение за умуване.Нищо повече не ми оставаше да проследя живота си от ранното детство, да премина през приключенията ми в Париж и Лимасол и от толкова много преживявания да създам някаква по-ясна картина какво ми се случи и защо. Защото аз съвсем точно се чувствам като салонен глупак-макар и без салон-стоящ в празна стая-какъвто слава богу е животът ми а не душата ми и се оглеждащ за малко допълнително внимание от страна на също така изпразнени човешки същества-които със задоволство си мислят- Аз съм съвършен и безсмъртен и нищо лошо не може да ми се случи.
Едни от най важните истини които разбрах също са открити много преди мен от мъдреците-Кнайт ги обобщава с някои слова:
“Господ, нашият Бог е живият Бог”. Мистериите на тази велика първоначална противоположност са част от великия Единадесети път на скритата Слава, който се простира между Кетер и Хохма и чийто символ от картите Таро- глупакът, вероятно е най-дълбокият от цялата колода.
Духовното преживяване на Хохма е Видението на Бога лице в лице. Малко вероятно е всеки човек да може да достигне до такова висше мистично видение, тъй както е казано и на няколко места в Библията, нито един човек не може да погледне в лицето на Бога и да оживее.А когато човек разбере, колко трудно за него да погледне себе си такъв, какъвто в действителност е, тогава той може да си представи колко по-разрушително ще е да погледне своят Създател.Обаче паралелът не е точен, тъй като човек намира за трудно да погледне към себе си заради претенциозната дребнавост на собствените си грехове, докато видението на Бога лице в лице ще бъде изкушаващото всемогъщо съвършенство. Все пак доколкото човек е създаден по образ Божий, той притежава своя Божествена природа в себе си- неговият Дух, който първо го създава.Това, което му пречи обаче са създадените от самия него препятствия, бариерите, които е издигнал в себе си с отклонението си от Божествения замисъл.Затова най-напред трябва да застане на прага на собствената си обител, да разпръсне собствената си сянка и лъжлива тъмнина, преди да е способен да се изправи пред Светлината. Светлината, за която обикновено се споменава в религиозните произведения, е тази на Тифарет , а срещата с Обитателя става на Пътищата между Тифарет и Гебъра и Гебура и Хесед- много под висшите видения на Хохма.”
Ако започна от малко нерадостното детство изпълнено с еснафка суета и караница на многолюдно семейство на дребни служители и обсебено от комплекси юношество- бях най-високата в класа и вместо да се гордея с това както би сторила сега всяка 175 сантиметрова девица се срамувах и безпокоях от високия ми ръст и неутоимото ми желание да имам рус и синеок красавец за приятел, което както може да се предположи никога не се осъществи.Дали защото тези мъже дори и да са Брат Пит са били сервитьори и момчета за всичко на младини, а аз нямах достъп до такива в моят средно статистически свят на еснафски морал. И тъй като на всичко отгоре винаги са ми забранявали да рисувам придобих и неизлечим интерес към изкуството и неясната за мен тогава философия-не че сега ми е много ясна но поне винаги мога да си приложа малко не прекалено болезнена психотерапевтична нагласа на повечето ми преживявания.
После нищо интересно-ожених се ученичка за първият попаднал в кръгозора ми изнервен и кретенясал тип,който ми поиска ръката, след което последваха няколко мъчителни година на съжаление по изгубената свобода и неосъществени мечти
И така върнах си мечтаната свобода и заминах за Париж-града където най-после можех да осъществя мъчителните си копнежи и желания за изява и осъществяване. Което почти стана-живех под МонМартър на Монт Сени 69 и много често се разминавах с Бриджит Бардо която имаше къща малко по- нагоре по хълма.
А пък на любимото ми кафе на Риволи-до Лувъра срещах Белмондо-малко състарен и уморен но все още мъжествен и изглеждащ много приятно.
Живеех при един много богат българин- негови познати бяха забравили документи и той ме чакаша на Гар дьо Лес при пристигането ми.Беше му приятно да ми покаже града и всички възхитителни неща които имаше там и така след два дни разходки ми предложи да заживея при него-чист късмет като се има предвид че повечето българи преселници тогава живееха в кашони по гарите.Но за разлика от тях аз нямах никакви претенции, а само билет за връщане, който и така не използвах защото останах в Париж 3 години.Но поне ми стана съвсем ясно какво е да живееш в Парижка мансарда-както толкова много художници и хора на изкуството. Като Тулуз Лотрек например-въпреки че това не е най-доброто сравнение защото той е бил от богато семейство за разлика от повечето художници тук. Виждах ги много често на Плас дьо Тертр на Монмартър и ако не бяха от зидаро-мазачите-имаше такива напористи хорица рисуващи само едно и също-бегло прекопирано-то тогава бяха много бедни и често нямаха къде да живеят в този скъп град.Аз имах невероятен късмет-може би защото не съм истинска художничка- да имам винаги покрив на главата си и малко пари от работата в ателието и да не стоя дори един ден гладна в този доста страшничък за една жена град- особено за такава оптимистка като мен на почти средна възраст.
И така единтвеното хубаво нещо на тази Парижка мансарда беше, че беше нависоко и се виждаха куполита на Сакр Кьор и когато се чувствах самотна в този огромен град си пусках някоя песен на Дженезис и гледах съвършенните бели куполи- и това ме правеше щастлива както никога досега.Най-после бях избягала от себе си и малкия си еснафски свят на дребни хитрини-бях гражданин на света-свободна и всеки миг ми беше пълноценен и уникален без да стои някой над мен и да ми казва какво да правя и че съм празна фантазьорка- сега фантазията беше самата реалност.
Като повечто хора от Изтока –на които религията им е била забранявана доста дълго време-бях много религиозна и независимо че французите казваха за Библията че е спекулативна книга- аз си я четях. Даже в два варианта-френски и български. Особно Старият завет и притчите за царете и цар Давид- но най много обичах да чета за Мойсей-толкова е удивителна , абсолютно магическа и мистериозна тази история- че съм я прочела поне десетина пъти. Както и винаги с удоволствие гледам всички филми посветени на него-въпреки че далеч не е същото.
Беше красиво като сън но както е казано“НИЕ СМЕ ВЕЩЕСТВОТО, ОТ КОЕТО СА ОБРАЗУВАНИ СЪНИЩАТА”
„Зад Кетер се намира Отрицателното Битие, от което произлизат всички неща От тази плодовита пустота води началото си Кетер с помощта на един вид кристализационен процес, състоящ се от три етапа , символизиран от Воалите на Отрицателното битие. На староеврейски език те са наречени- Айн, Айн соф и Айн Соф Аур, в реда на тяхното постепенно сгъстяване. В превод тези думи означават Отрицателността, Безпределността и Безпределната Светлина. Отрицанието е нищото, Безпределното е неограниченото нищо. После това нищо се превръща в пламък, в светлина- Безпределната Светлина. От тази Безпределна Светлина изкристализира Кетер- което означава Корона. В нищото е изкристализирал център- точка, която според аксиомата на Евклид има позиция, но няма размер.” Gareth Knight
Моят първи въпрос също бе свързан с Кетер-какво представлява тази корона, която явно няма нищо общо с този титулован свят от странни особи имащи претенциите да са управниците на света, които със смешните си шапки махат покровителствено на полуголи островияни или жадни за царска кръв и зрелища тълпи.Отрицателното битие-това независимо че ми е доста непонятно и го свързвам повечето с популярната антиматерия и неутрино-но дори и тези бегли представи за мен развихрят моето въображение и любопитство. Като чувството,че все едно летиш през Космоса без предпазни средства.Още от малка тази представа за Космоса подхранвана и от така популярното списане Космос което всички четяха винаги ме е удивлявала-дори много често ми се случваше да вишдам картина на неземно летене на сън. Купувахме си това списание и го четяхме цялото семейство като спорехме за новите открития на науката. Не както сега-в повечето списания се разказва за безвкусния живот на измислените от работодателите им постни звездни величия- с доста неприятни косми по задните части -както се оказа например Бритни Спиърс и с още по неприятни навици.
На тази цялата суета на суетите-или както е казал Еклисиаст-глава 12/6”Суета на суетата-рече проповедникът-Всичко е суета”Но на фона тази суета-цялото безмълвно и необятно величие на милиарди звезди и още толкова може би светове. Затова когато чух за Кабала и нейната стройна система на обяснение на духовния свят ужасното ми любопитсво ме завладя въпреси предупреждението-че горко на онзи който поради любопитството си вдигне завесата на тайните- което прочетох в книгата на Папюс за Кабала. Въпреки че това може би е написано да вкара човек в тайните, а не да го предпази.
Да си малко прекалено религиозен не е толкова лошо-защото се чувствуваш илюзорно презащитен и прекалено си измисляш опрощения за нещо което като твоя грешка си остава предмет на собствената ти воля.Така беше в начолото после дойде страха.
Уморени от светлината хората се скриват в сянката на телесната субстанция.Онази бленувана пустота запълвана от Бога, започва да им се струва по-важна от самият Бог и ето че се появява Адът.Елифас Леви
Едно от най-неприятните ми преживявания беше когато бях на лекар и отвън някой се разхождаше и сякаш ми четеше мислите-имах непреодолимото чувство че това е самият Сатана-въпреки че след това като прецених трезво ситуацията съм убедена че беше някой побъркан или надрусан наркоман.Но тогава страха беше повече от истински.Аз просто стоях и мълчах и не помрдвах и чаках страха да премине- което винаги става стига да почакаш достатъчно. Освен това след като прочетох книгите на Леви, Кнайт и Папюс за Кабала съм убедена че този страх произтича от така наречения 4 елемент. Кнайт казва:
„Според традицията- Мететрон е предел Кабала на човека. Може да се приеме, че това означава, че от неговия неразгадаем висш божествен свят той изпраща една идея-диаграма на еволюцията, която се запечатва в най-висшите нива на човека, така че след това да може да бъде възстановена в съзнанието.
Такова висше същество като Метатрон няма да се занимава директно с мисловните понятия и образните форми, а ще устаниви директен контакт с духа на човека. На абстрактните висши нива, на които тези висши същества действат, мисловните идеи ще се появят в такъв стабилен и конкретен вид, все едно са къс скала, а когато искаме да общуваме помежду си, се стремим да го направим с някой по-лесен метод от този да изсичаме посланията върху камък.
Ако говорим от езотерична гледна точка, Бог се проявява в Четирите Аспекта, в противоположност на трите аспекта на езотеричната църква. Тези четири аспекта са Отец, Син, Свети Дух и Разрушител или Унищожител. Аспекта на Отеца е аспектът на Духовната Воля. Аспектът на сина е Любовта, т.е. пълното разбиране на потребностите на всички, а не някакава сладникава сантименталност. Аспектът на Свети Дух е Мъдростта, Активният Разум. Четвъртият аспект е този който изтегля живота от смъртта на формата и в последна сметка от целия проявен живот към Непроявеното.
Древните твърдят, че всички неща са съставени от 4 елемента-земя,огън, въздух и вода и това наистина е така, тъй като елементите са начини на действие, а не просто четири физически елемента, въпреки, че са отражение на съдържащите се първопринципи.”
Моят непонятен страх който така и не премина с години-защото аз съм едно много страхливо същество с генно предраположение към страхливост. Най- накрай си изработих тази техника да изчаквам съвсем спокойно, защото знам че стиснатият ми от корема страх ще премине, ако не се вкопча в това чувство и то ме надделее. Когато извесно време не му обръщаш внимание и не му отдаваш значение страхът винаги преминава. Както е казал Дон Хуан в една от книгите на Кастанеда-„нищо няма значение и това че няма значение –пак няма значение”
Освен това ми стана доста ясно какво представлява падналият ангел наречен Сатан и каква е неговата роля в човешкия живот като поддържащ правилния кармичен или както се казва там живот на човечеството.
За първи път четох как Блаватска говори за значението на падналите ангели и това винаги ме е очаровало и вдъхновявало.По една от тези истории направих една моя картина-Вече не си спомням къде я четох но е следната-„Господ казва на любимият си син-Отиди долу в тъмнината и помогни на хората. А той отвърнал- А какво е това тъмнина Господи”-това е една от най-хубавите истории които съм прочела.
А Кнайт казва:
Архангел Цафкиел, тъй като цялата кармична архива е под негово разпореждане е по-висшият аналог на Тъмния Ангел в душата на човека, като посредничи между него и силата на умъртвяването и възраждането, както Архангелът на Хохма- Разиел, представлява архетипно- Светлия Ангел на душата на човека. Тези два Ангела са били предавани от поколение на поколение в народните вярвания лато ‘добрия” и “лошия”, които придружават човека през неговия живот.По същество обаче те са божествени принципи и поради късогледството на нисшия ум наказанието и възмездието се описват като зло или лош късмет. В действителност Тъмният Ангел отговаря за хранилището на кармата на душата, а Светлият Ангел за нейната съдба.Съдбата е задачата, която Духът се заема да изпълни на прага на проявлението, а кармата е необходимото действие, често болезнено, за поправяне на минали грешки, настъпили в резултат от Падението на човека, с цел той да е в съсътояние да се заеме със своята работа по съдба-да постави отново ръцете си върху ралото” Gareth Knight
Когато се справих със страха-тормозил ме толкова години пред мен се изправи въпрсът за смъртта и въпреки че някои магьосници като дон Хуан казват че това е най-добрият приятел и съветник на човека аз непрестанно се питах какво означава да си мъртъв и какво става след това. Вечната максима-”каквото горе-такова и долу”ми даваше извесна яснота която благодарение на Кнайт придоби някакв формулировка-Ще цитирам пак защото в този малък биографичен разказ ще се опитам да вмъкна всички мои любими цитати от любимите ми книги:
„Цялото творение, което в последствие произлиза от чистата сила на Кетер, е постепенното уплътняване и конкретизиране във формата на същата божествена сила. Силата е това, което се освобождава, когато моделите на формата биват разрушени. Силата и формата са едно и също-”каквото горе-такова и долу”.
Това е принципът на единство на противоположностите и на процесите на живота и смъртта.Когато се срешнат противоположните сили, те взаимно се привличат и отблъскват, образувайки въртящ се пръстен и така се спускат едно ниво надолу, образувайки форма, чрез уравновесяване на своите потенциали. По подобен начин, ако устойчивата форма е разрушена, силите,които и принадлежат, биват освободени и започват да се движат свободно на по-висшето ниво.
.За една същност, осъзната на по-нисше ниво, там където се създава формата, съединяването на по-висшите сили, образуващи формата на по-долното ниво- това ще има вида на раждане.Когато формата е разрушена и силите се върнат в своето първоначалнопо-висше ниво- за нея процесът ще има вида на смърт.
За същността, съзнаваща на по-висше ниво обаче, спускането във форма на свободно движещите се сили ще се разглежда като смърт, а разрушаването на формата и освобождаването на силите- ще е раждане.
ПО ТОЗИ НАЧИН СТАВА ЯСНО, ЧЕ РАЖДАНЕТО И СМЪРТТА СА ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЕДНА И СЪЩА МОНЕТА-ПРАЗНАТА ЧЕРУПКА НА СЪЗДАДЕНАТА ФОРМА ОСТАВА НА ПО-ДОЛНОТО НИВО, ЗА ДА СЕ РАЗПАДНЕ ОБРАТНО ДО ОСНОВНАТА МАТЕРИЯ НА ТОВА НИВО, А СИЛИТЕ СЕ ВРЪЩАТ КЪМ СВОЕТО ПО-ВИСШЕ НИВО, ВИБРИРАЙКИ СЕГА С ОПИТА ОТ ПРОЯВЛЕНИЕТО В ПЛЪТНАТА ФОРМА.
Само чрез изоставяне на по-обикновените фирми животът е успял да достигне до по-сложното изразяване на своето битие. Едно съзнание, обитаващо в обречената по-проста форма, ще изглежда при упадъка на своя вид като трагедия. Съзнанието, обитаващо в по-развита еволюционна форма, увеличавайки възможностите за сметка на старото, ще се наслаждава.
И също така неговите думи за „прочутата сребърна връв”
Жизнената сила на всички нива е съответствието на жизнената сила на Бога в Хохма като извира първоначално от Непроявеното- не от материалното.
Този факт не е очевиден, защото в един организъм съществуват 2 нишки на живота-едната е нишката на живота а другата е нишката на съзнанието.Езотеричната психология учи, че когато същество като човека се преражда, относително безсмъртната му част-Душа или Висш Аз- обективира един нишкоподобен сноп в по-нисшите нива, с което образува основата на индивида и с това разгръща неговия живот, като го поддържа жив с помощта на тази жизнена нишка, който е описана като- “сребърната връв” не само в Библията, но също така при записита на преживявнията при етерното обективиране, в редица книги, посветени на изследването на психиката.С развитието на зрелостта Висшият Аз започва да взема връх в по-голяма или по често в по-малка степен и това става с помощта на отварянето на нишката на съзнанието между двете нива на битието. Висшият Аз бива насочен надолу чрез вниманието, намерението…
Липсата на съзнателна връзка между двете нива е един от резултатите от Първородния грях на човека, но каквито и да са причините, може да се види, че именно заради тази затлачена връзка човек притежава толкова ограничено разбиране за собствената си психика и обикновено му липсва всякакво съзнание за някакво битие преди сегашния му физически живот.
Върху Дървото на Живота, използвани като символ на човешката психика, свръзката е построена в Тифарет и обикновено човек не съзнава нищо над това ниво-всъщност цялата му престава за самия себе си трябва да е по-малко от половината истина.”
Последното което занимаваше ума ми –това беше въпросът за Божиите имена.Аз специално съм се старала никога да не ги произнасям и да не мисля в същото време за себе си както според мен става обикновено.Големи смелчаци са според мен тези които произнасят Божиите имена искайки нещо-каквото и да е то.Освен ако не е свързано с извисено човешко милосърдие, което само по себе си е рядкост. Молила съм се на Господ само един единствен път в живота си когато един мой приятел беше изчезнал заедно с други български шофьори в Ирак през войната.Е той се върна жив и здрав от там с няколко одрасквания от куршуми, а и никога не разбра за това-така че едва ли има някакво значение и за двамата. Това което се опитвам да направя е да разкажа за моите грешки и успехи и да помогна на някой който има нужда да се отърси от страха. Но да се върнем към Божиите имена-Кнайт казва:
„Божието име в сферата на Хохма е Йехова или както се появява в староеврейския текст. За това име е изписано много- това е педантичната кабалистична наслада. В частност това е името, за което се казва, че ако се произнесе правилно, Вселената ще бъде унищожена. Не се препоръчва на учениците, понеже гласните им струни ще се изхабят далеч преди да настъпи очаквания катаклизъм.
По правдоподобната идея е, че всеки способен да действа в Сефирата Хохма, ще бъде посредством абсолютната чистота на предаността на това преживяване, въвлечен в Единение с Бога и с това от гледна точка на проявлението, ще престане да съществува.
С това не се отрича голямата сила, която се крие зад Божиите Имена.Точно обратното- често е налице огромна сила:точно това е предназначението на Имената и те не трябва да бъдат използвани безразборно.Поради тази причина в окултизма съществуват множество думи на Силата, които се пазят в дълбока тайна. Не само заради страха, че човек може да си навреди, ако ги използва необмислено и лекомислено, но такава лекомислена употреба води до разсейване на тяхната сила.
Дванадесетте пермутации на четирите букви се наричат”дванадесетте знамена на могъщото име” и според някои отговарят на дванадесетте зодиакални знака.Тази теория е интересна в светлината на факта, че Мундиалната Чакра на Хохма е Зодиакът.
Буквата Йод, първата буква от Божието име на Хохма е буквата, означаваща първичната оплождаща сила.Силата на Хохма е Силата на Образуването и Силата на Йецира- силата който оживява всички следващи форми.
Останалите символи са фалически и обозначават Мъжкия Принцип на Универсума.
Предметът на сексуалния символизъм в религията съвпада с много фалшиви следи и обърквания. Фактът, че редица от виденията на светците са предадени чрез сексуални символи, кара някои да стигнат до извода, че религията не е нищо повече от сублимиран израз на забранени сексуални желания. Това разбира се до известна степен може да е истина, и много от светците вероятно са болни, но то по никакъв начин не доказва една теза, което наистина е най-коварното нещо от всички неща-полуистината.” Gareth Knight
Най-накрая моето освобождение от собствените ми страхове и глупост стана като заживях само и единствено в реалността.Дори когато нещо ми се случи или се появат някакви странни мисли-аз си задавам въпроса –реално ли е това или не и ако не е реално не му обръщам внимание.Вече изобщо не се вземам насериозно и това отприщи в мен най-фантастичното чувство за спокойствие и щастие.Сега сънувам само приказни цветни градове с красиви розови цветя по дърветата-звучи малко странно, но е приказно да го видиш в цветен сън и да се събудиш щастлив.
По този повод Кнайт казва:
„Така става ясно, че духовното развитие най-добре се постига чрез здравото вкопчване в живота.Обичайното заболяване сред езотерично изкушените ученици е тяхното желание да открият най-лесният начин да избягат от него.
В истинското окултно училище ученикът ще бъде здраво потопен във водовъртежа на живота и докато не може да се справи ефективно с физическото ниво- по-висшите нива ще бъдат недостъпни за него- заради самия него. Ученик, който не може да се справи със светските си задължения ще достигне единствено до пълен хаос, когато се отвори към силите и отговорностите на онези нива на живота, които са над обикновения живот.
Целият проявен Универсум като една форма обхваща чистата Космическа енергия като един гигантски Кръст,на който е рапъната тази сила. И целият живот преминава в сянката на този Кръст.Това е първоначалният Кръст на Живота, на който Кръстът на Голгота е по-слабото проявление- една сянка хвърлена от Голямата Сянка.”
Но продължаваше да ме вълнува какво предствалява Смъртта и така прочутите вече черупки на телестната обвивка на човека: Отговор на въпроса ми даде
Елифас Леви –той го е казал преди 100 години но кой да го прочете-при това книгата беше издадена 2000година-наистина в тази част на Европа сме сто години след маймуните по осведоменост за основните въпроси на битието и небитието-и то поради нашата глупост информационната стена все още съществува.И така Леви казва
-„Тялото-плътта е само временно одеяние от което душата е длъжна да се отърси, но хората които робуват на телесното в този свят си създават още едно-вътрешно тяло или флуидна ципа, която след смъртта им се превръща в техен затвор и наказание до онзи миг когато успеят да я разтопят под горещите лъчи на Божествената светлина. Само че бремето на тази „ципа” ги тегли надолу и всячески им пречи да се издигнат до Светлината-те я достигат единствено с цената на неимоверни усилия и с помощта на праведниците-протегнали им ръкалДокато трае всичко това те се терзаят от мъчителните напъни на пленения дух, който се мята вътре в тях, сякаш се е оцовал в нажежена пещ.Тези които успеят да се доберат до очистителната клада се самоизгарят подобно на Херакъл на планината Ета и така се избавят от своите мъки. Но повечето губят смелост пред това последно изпитание, което им се струва нещо като втора смърт –много по-ужасна от първата, затова си остават в ада-вечен по право, вечен и на дело, но в който никоя душа не е хвърлена или държана против собдтвената и воля.”
Елифас Леви/Учение и ритуал на висшата магия/Ататрон 2000т-51стр.
Какво пише по този повод Rabbi Aryeh Kaplan
www.aish.com
The real You
/Със съкращения/
Учените предвиждат, че след извесно време ще бъде възможна трансплантацията на човешки мозък. Нека попитаме тогава човекът с трансплантирания мозък-кое е реално неговото тяло или мозъка.А какво бихме казали за трансфера на паметта.Ако това стане възниква оргиналния въпрос-кой си ти в реалност.Кабалистите пишат,че духовният свят се раднява на съдържаната в него информация.Това е място където информацията може да контактува без да бъде привързана или зависимо от материята.
Какво се случва когато човек умира?
Знаем че тяблото престава да функционира и мозъкът става инертен-и така той физичски е мъртъв.Тагава цялата тази информация продължава да съществува-поне в паметта на Господ.В Кабала съществува сефирата Бина-Божественото разбиране.Може да се каже, че докато сме живи съществуваме в Божественто познание а когато умрем-съществуваме в Неговата памет.
Но какво представлява безсмъртието?Как би се почувствувал човек в Света на Душите когато съзнанието е отворено и трансперантно.
В “The Doors of Perception”- Aldous Huxley цитира професор C.D.Broad коментар на това, че всеки човек е способен да си спомня всичко, което някога се е случвало с него и което го обкръжава.Но ако цялата тази информация навлезе в мозъка наведнъж ще баде непреодолима и затрупваща.Затова функцията на мозъка и нервната система е да ни предпази от това свръхнатоварване и затова те изхвърлят повечето от това ,което усещаме и помним.Това което може да ни претръпа е елиминирано и само малка полезна част е разрешено да помним.
Голи пред Бог
Сега си представете цялата мозъчна активност на освободенат душа стояща гола пред Бог.Тогава виждаонето и разбирането могат да бъдат по-очарователни и от най-голямото въображение. Както пише в Дела19/16
„И когато моята плът е унищожена, тогава без моето тяло аз ще видя Господ”
Но тогава един индивид може да види себе си и в друга светлина. Ще се види в светлината на незасенчния от нищо Божествен Дух или ако искате в Божествената Светлина, която свети от единия край на Съзидането до другия.
Но паметта е отворена и за неща които те засрамват когато си правил нещо погрешно.И тогава няма място, където да избягаш. Съдат на гпешниците става за 12 месеца.
Даже и в нашия смъртен, физически свят погледат върху себе си може да бъде много мъчителен.
Освободената душа прескарва много млеме да се научи да фокусира. Да виждаш без физическите очи е процес, който дори речта не може да опише.Кабалистите наричат този ужасяващ процес Kaf Ha Kela.Душата усеща нещата в светлината на фокуса на всичко и се намира в тотална конфузия и дезориентация.
Ти знаеш че си мъртъв и можеш да видиш тялото си със своите роднини и приятели които плачат-така че душата веднага след смъртта е толяма степен сконфузена.
Колкото повече някой е обсембен от собственото си тяло и материалният свят през време на живота си-толкова повече ще е обсебен след смъртта си.За личност, за която материалното е всичко РАЗЛАГАНЕТО НА ТЯЛОТО Е НАЙ-МЪЧИТЕЛНО.Кабалистите наричат този процес-Chibut HaKever-наказанито на гроба.А Талмуд ни учи:”Червеите са така болезнени за мъртвия, ксакто пироните в тялото на живите”/job14:22/
Но от друга страна ако личността е в духовността може въобще да не е загрижена за тялото си. Вижда себе си като у дома си в духовния свят и може бързо да забрави за тялото си завинаги.Ако истински вярваме и сме благодарни на Господ, тогава смъртта няма да е терор за нас.
Е естесвено поставям си въпроса – а как ли ще бъде с мен, но вече без страх или даже любопитство-просто като нещо нещо което просто ще стане и няма какво да му се мисли-единственото което ме вълнува е като се изправя без телесната си обвивка дали ще мога да обясня защо направих това или онова-и никога не го забравям.Това за сега е моята малка светлинка с която се опитвам да осветлявам всяка моя крачка.Опитвам се да напиша всичко това за да споделя моят опит като се надям никой да не му отдава някакво значение-просто защото на тази земя сме само за да споделим и усъвършенстваме живота си благодарение на жизнения опит и мислите на тези преди нас.
