Лао Дзъ   “След достатъчно прецизно уточняване на родното му място, в най-южното от тогавашните китайски царства, Чу, той определя основното занимание на живота му като “завеждащ книгохранилището в двора на царството Джоу ” и цитира разказа за една среща между Лао-Дзъ и Конфуций, най-прочутият мъдрец на китайската древност, чието съществуване между 551 и 479г. пр.н.е. е надеждно документирано. След тази среща Конфуций казал на учениците си: ”За птиците е известно, че летят, за рибите- че плуват, за зверовете-че бягат-бягащото може да се улови с примка, плуващото може да се улови с мрежа, летящото може да се прониже със стрела. А за дракона нищо не се знае, освен, че яха вихрите и се въззема в облаците към небето. Днес аз видях Лао дзъ-той е като дракона.” /От предговора на книгата Лао-Дзъ с преводач Крум Ацев./    
      --------------------------------------------1-----------------------------------------------------   Пътят, посочен с напътствие, не е извечният Път. Име, наречено с име, не е име на вечното. Безименното е начало на Нeбето и Земята. Именуването-майка на безбройните неща.   От тайното –към тайнственото- Вход за неизчерпаемата скрита същност.   --------2----------   Когато всички узнаят, че красотата е красива, Това е грозно вече. Когато всички познаят доброто като доброта, Това не е добро.   Затова и мъдрият Се осъществява чрез неосъщественото, Проповядва несловестното, Действа заедно с безброя неща, Без да подменя тяхното начало. Поражда, но не обсебва, Въздейства, но не обвързва, Постигайки, не остава при постигнатото.   И именно понеже не остава там, Постигнатото винаги остава.   -------15------- В девни времена познаващият Пътя Е бил непредугадим, проникновено мъдър, Скритен, непонятен.   Тъй като е непонятен То само бегло може образът му да се очертае:   Внимателен-сякаш прекосява замръзнал поток. Все нащрек-сякаш отвсякъде го дебне някой. Сдържан и тих- като гостенин. Чезнещ-като лед при топене. Прост и естествен-като неодялан къс дърво. Открит-като широка долина. Непроницаем-като мътна вода.   Как се разсейва мътилката? Покоят неизменно я избистря. Кой може да задържи покоя вечно? Движение се ражда неизменно.   Който иска в Пътя неизменно да остане, Завършеност не търси. И тъй като завършеност не търси- успява да се съхрани за ново осъществяване.   ------19------   …ПРОСТОТО СЪЗРИ,ЕСТЕСТВЕНОТО ПРЕГЪРНИ ЗА СЕБЕ СИ ПО МАЛКО СЕ ГРИЖИ, СТРЕМЛЕНИЯТА УСМИРИ, С УЧЕНОСТТА СЕ РАЗДЕЛИ-ТЪЙ МЪКИТЕ НАВЕКИ ЗАБРАВИ.  
  -----22------   Огъваш се – и оцеляваш. Извиваш се – оставаш прав. Вдлъбваш – изпълва се. Устояваш- и си винаги нов. Имаш ли малко- добиваш. Имаш ли много- загубваш.   Тъй че Мъдрият приема за всичко Едното.   Та, дето са казвали някога: “Огъваш се - и оцеляваш”, не са никак празни думи.     Наистина- към цялотата всяко нещо се възвръща.     ------25----- Има нещо в хаоса оформено, Преди Небе и Земя е родено. Безмълвно е то. Безлико е то. Самостойно и неизменно. Вездесъщо и всеподвижно, ала неизтощимо. Може да е майка на Небето и Земята. Името му аз не знам И го кръщавам дао- Пътят.   Тъй Пътят дао е велик, Небето е велико, Земята е велика, и Човекът също е велик. Във вселената има Четири Велики И Човекът е едно от тях.   Човекът следва Земята. Земята следва Небето. Небето следва Пътя дао. Дао- онова, което е.     ------27------   Който умее добре да се движи, следи не оставя. Който умее добре да говори, спорове не предизвиква. Който умее добре да пресмята, сметало не ползва. Който умее добре да връзва, без въже завързва, Тъй че няма как да се развърже.   Така Мъдрецът винаги умее да спаси човек И затова никого не отхвърля, Винаги може да спаси каквото и да е И затова нищо не отхвърля.   Това се нарича вложена мъдрост.   ------32-----   Пътят е вечно безименен. Макар и прост като неодялан къс дърво, почти незабележим, Никой под небето не може да го подчини. Ако владетелите можеха да го постигнат, Всяко нещо в този свят само би тръгнало след тях. Небе и Земя в хармония ще се слеят, Сладка роса ще се спусне. Хората без да ги командва някой, сами ще живеят в порядък.   Всяко оформяне започва с имена. Както има имена, Тъй трябва да знаем, докъде да спрем с имената.   Който знае докъде да спре, Знае как да оцелее.
      -----33-----   Който познава другите, е мъдър. Който познава себе си, е просветлен.   Който побеждава другите, е силен. Който побеждава себе си е могъщ.   Който има мяра е богат. Който упорства, е духовно свободен.   Който не губи началото, е безкраен. Който оцелява след смъртта е безсмъртен.   -------40-------   Пътят се движи чрез обрата. Пътят устоява чрез податливост.   Безбройните неща на този свят се раждат от явеното. Явеното се ражда от неявеното.   ----------41-------   Възвишеният чуе ли за Пътя, поема по него. Посредственият чуе ли за Пътя, ту тръгва по него, ту го изгубва. Низшият чуе ли за Пътя, гръмко се размива. Ако не се разсмиваше, това нямаше да бъде Пътят.   Затова и Изначалните слова тъй казват: “Светлият път изглежда неясен. Пътят напред е като връщане обратно. Гладкият път е сякаш осеян с препятствия.”   Висшето Постигане е като долината. Чисто бялото изглежда зацапано. Обширното Постигане изглежда недостатъчно. Съсредоточеното Постигане изглежда небрежно. Пълната правота изглежда променлива.   Всеобятният квадрат е без ъгли. Всеобятният съсъд бавно се пълни. Висшият тон е беззвучен. Съвършеният образ – безформен.   Пътят е безименен,скритен. Но само по него всичко се постига.     --------43---------     Най-мекото на света минава през най-твърдото. Безплътното прониква и в най-плътното.   От тук познавам силата на неизявената действителност.   Несловесното учение, Силата на неизявеното- Малцина под небето го постигат.       ---------48--------   Който се учи, всеки ден по нещо прибавя. Който следва пътя, всеки ден по нещо изоставя.   Изоставайки ненужното едно след друго, Стига до недействието най-накрая. Без да действа, без каквото и да върши, Не оставя нищо несвършено.     ----------49----------   Мъдрецът никога няма собствени стремления в сърцето. Което е в сърцата на хората- то е в сърцето му. С добрите е добър, Добър е също с лошите. Така се постига доброта. На заслужаващите доверие се доверява, На незаслужаващите доверие е доверчив също. Тъй доверие се постига.   Мъдрецът се слива със света- Неотличим, незабележим- В света сърцето си разтваря. Към него всички хора са насочили очи и уши. Той всичките като дечица ги отглежда.   ----------50-------------   Между раждането за живот и връщането в смъртта Трима от десет са пътници към живота Трима от десет са пътници към смъртта, А трима от десет,следвайки живота, клонят към страната на смъртта. Как тъй? Защото твърде жизнено се държат за живота.   А чувал съм да казват,който знае как да се държи за живота Върви през хълмовете, без да се пази от носорог и от тигър, Влиза в бой без щит и без доспехи. Носорогът няма къде да забие рога си, Тигърът няма къде да впие нокти, Воинът няма къде да втъкне своето острие. Как тъй?
Защото не е от страната на смъртта-няма смъртно място по него.             ---------51--------   Пътят ражда нещата, Постигането ги отхранва, Веществеността ги оформя, Вътрешната им мощ ги завършва.   Затова всяко от безбройните неща почита Пътя И цени Постигането.   Почитта към Пътя, Цененето на Постигането не стават по заповед, а от само себе си.   Защото Пътят ги ражда, Постигането ги отхранва, Отглежда, направлява, Развива ги, прави ги зрели, Усъвършенства ги и ги закриля.   Раждане- без обсебване, Въздействие – без обвързване, Предвождане- без разпореждане- Такова е тайното Постигане.       ---------52--------   Светът има начало- Началото е като майка на света.   Ако постигнеш майката, Ще познаваш и децата. Познал децата, Възвърни се към майката- До края на дните си непокътнат ще се съхраниш.   Всички проходи запуши, Вратите затвори- Цял живот неизтощим ще бъдеш.   Отпушиш ли проходите Затънеш ли в дела, Цчл живот спасение на ще намериш.   Да съзреш недоловимото е просветление, Да съхраниш податливото е сила.   Използвай лъчите, За да се възвърнеш в светлината, От погиване да се спасиш- Това е да следваш Извечното.       -----71------   Да знаеш, че не знаеш, е извисеност. Да не знаеш, че не знаеш е болест.   Ако преболедуваш болестта, Няма повече да бъдеш болен.   Мъдрият не боледува, Защото е преболедувал болестта. Затова е неуязвим за грешки.  
      -----81------   Верните думи не са красиви. Красивите думи не са верни. Който умее- много не обяснява. Който обяснява- не умее много. Мъдрият не е начетен Начетеният не е мъдър.   Мъдрецът не трупа. Прави всичко за хората- И повече получава, Давайки всичко на хората- По-богат става.   Пътят на Небето помага, без да разваля. Пътят на мъдреца действа, без да нарушава.